Вятър и ръкомахане
Александър Андров
Зад думите няма нищо скрито.
Всичко е в тях. Във всяка.
И в подредбата и в точките.
Можем да ги кажем по хиляда и един начина
и нищо повече.
После да ги шепнем, заекваме и хриптим...
Да ги прочетем отново и отново
Ново и ново...
И между редовете няма нищо скрито.
Нито музика, нито вятър.
Ето виж - музиката и вятърът не се раждат между редове.
Всичко двусмислено е сложено на една маса.
Масата, която някога подреждахме заедно
от глад и любов.
Наскоро, без да мълчим и за да не се налага,
открихме загубения начин да доловим
един за друг и всеки за себе си
без да пишем, без да говорим.
Без жестовете. Защото отвъд думите
след докосванията и ръкомаханията
и преди целувката ни за сбогом
открихме безмълвния начин да се разбираме
всеки от себе си и един за друг.