Диалози след събуждане и преди сън
Александър Андров
Честит рожден ден, ЗорА!
Оградите вече постлаха сенки...
От люспите зелена боя
червейче подаде глава
и потърси нова роса,
езера по пейките.
Стъпки по камъните на градината
Отминаха
Кратка пауза преди проскърцване
на врата
и пак тишина
Славеите я надушиха и я погълнаха.
Червейчето се налочи набързо
и седна на пейката доволно,
че е първият слушател на Шопен
за днес. След мен.
Честит рожден ден, Ден!
Да почетем ли с теб днес Борхес?
Или преса? Което ти хареса.
Разликата е в размера
на книжното тяло. И в цвета на кориците.
За теб.
А за мен? Какво за мен, Ден?
Аз днес нямам рожден ден.
А ти гледай себе си
и без това нямаш много време.
Като мъж на мъж ти го казвам...
Не ти се репча!
Гледам как си губиш времето и ми е смешно
и тъжно за теб. От толкова време сме приятели...
Моля?
Добре де. Поне аз на теб...
Прави каквото знаеш, пък то да става, каквото ти искаш...
Честит рожден ден, Вечер!
и Добър вечер!
Къде са копчетата ми за риза?
Онези квадрантните... Да?
Не сме семейство, така е...
Но не помня къде са.
Добре ще навия ръкавите.
И не е вярно, че са мръсни.
Съвсем малко зацапани.
Това само за теб е проблем.
Аз съм тъжен за копчетата...
Не, няма да излизам небръснат.
Нека не започваме пак, моля те!
Не ревнувай точно от нея.
Да. Няма да излизам с Нощта,
макар че тя днес има рожден ден
и трябва поне да й се обадя...
Ха... Благодаря ти! Къде ги намери?
2008