В дъното на бялата светлина

Ясно бяло
колкото пролука
в чисто черното.
През него ходиш на пръсти
ти!

Тихо и бяло като поезия на жена
го галиш по косата
и влюбеността му се сепва,
усетила любовта ти
как тихо го гали.

И по страните му тръгва срамът
червен, че не бе толкова чисто бял,
за да те обикне без страх,
преди любовта ти да
започне да го засрамва.

Но ти ще му простиш всичко
и най-много това, че винаги
ще започва нощта си с теб.
Дори и онази, в която ще види
малка, далечна точица
ясно бяло
като пролука.

2007