Никой не се преражда

Когато извадите белите листи,
които ви изкушават да ги насилите
с цялата омраза на умението ви
И после, когато ги четете
със запалена цигара между пръстите
леко успокоени и дишащи тежко

и още по-късно, когато вече не ги харесвате
и мислите, дали да признаете, че плодът е ваш,
и след като лишите себе си от наследник,
а тях от родител,
подритвайки счупената спирала
към съвършенството,
мрънкайки и тананикайки си в банята,
докато се миете,

пресъхналият извор на песента ви -
далече, за да не я чуете,
се преражда заради вас.