Стихотворение
Тука и отвъд
Александър Андров
Сам пред съда на седемте жени
И Харон се задава
гребейки в празната скука
до тука и отвъд
Лека мараня под веслото
и около лодката
Сгърбена фигура, безучастен
в празнотата... светлосив неясен силует
А тази празнота? Водите на предела.
Защо да помниш "тука и отвъд"?
Да се понесеш до Харон
в ладията
и да плаваш в леката омара на Стикс
цяла вечност
Между
Тука
и отвъд?
Сам пред съда на седемте жени