Младо Слънце

упражнение по Елитис

Врязани дни за първи път ме споходиха по челото
отдавна
С бели коси и бели мечти
наскоро пак си спомних омарата на следобедите

от лятото, от високия покрив, от дивана
и счупената маса отрупана с хартиени салфетки
от чайките и песента им, от прибоя който не се чуваше
заради движението по улиците

Тогава слънцето беше младо като мен
и не изгаряше очите и мислите
като врабчета кълвяха по малко
и отлитаха подплашени от всеки минувач

Мършаво подозрение само
понякога зад завесите спуснати
там където не бях пристъпвал отвъд
доловеното при подозираното
че е съвършенство усещане да създадеш

Сигурно бе олтар-химера
преследвана мечта на хрисим охлюв

Онези три жени раздаваха картите
в автобуса мълчаливо и не се поглеждаха знаеха
колкото мен и малко повече но какво
усещаха? Земни? Може би. Не ги попитах.

И студът е тук. От пътя на север е.
И тъмните листа, ударени в стъклото и споменът
че се завръщам всичко
ме сполита винаги отново

Музиката спря бялата покривка е пияна
Като завършена изсъхнала картина
и врязани в челото дни бели
мисли във косите толкова е
старо всичко. Врата се отвори. Слязох у дома.

2007