Стихотворение
Шарените кръпки на сърцето ми
Александър Андров
Нещо плаче под сетрето ми.
Нещо вее се из вятъра.
Шарените кръпки на сърцето ми
спомени от старите приятели.
По една за всеки съм закърпвал,
щом разбирах, че си е заминал.
Някои сме стари. Други вече мъртви.
Жаравата на младостта - изстинала.
Шия бод след бод. И да. Боли.
но вярвам някак си, простете ми.
За мене някои също ще седи
да зашие кръпка на сърцето си.