Портрет на човек, когото усещам като дребен хищник

Помъкнал е на гърба си
мръсното одеало на миналото си.
и не знае как да го скрие.
Служи си
със скучни интервали
между вдишванията -
прозрачни думи.

С нерешителни погледи
и ръце, колебаещи се
в неситурен жест и
слабо ръкостискане.

Мръсно одеало
покрива раменете му
с полепналите петна
на предишните години -
пропито с миризмата
на лъжи, съмнения,
малки кражби
(на внимание
и яйца от курника),
ушито с конци от
лукава измама.

Тъмна светлина
извира от очите му.
Издава малки желания,
хищен апетит...
и пълната увереност,
че малката плячка
има нужда от малък хищник.