Случки по тялото

Дрипав катун пълзи по корема ти.
Скърцат колелата.
Езиците на кучетата
и шарените ленти по каруците
висят към земята.

И при Демир баба, дето е на шията ти,
празникът е свършил.
Затихнали са песните
в уморените уста
вкус на песен и пилаф.

И по глезените ти в Странджата
огньовете са изтляли.
Петите с парченца въглени
са се вирнали възнак в постелята
и по тях полепва боров вятър.

И на Карандила, дето е на плешката ти
водата отразява всяка падаща от небето
солена капка за теб.
В тишината на Балкана
мълчат сълзи и смях.

А във вените ти Марица и Дунав
потопил е копието си
и потича по тях змейова кръв.