Час по време

- Кой ще се научи?
- Този, за когото си помислих.
- А той какъв е? Той дете ли е?
***

Ще научи.
Още трябват
ангели и демони
да поиграят с него.
Като няколко деца,
избягали от час по време.

Ще забрави.
Още трябва
вслушване във някой бог,
вече не играещ
на добро и зло,
на топло и студено,
тъмно, светло и въобще...
а свирeщ хубаво, така,
че му се иска да измисли думи,
със които да припява в песента.

Ще научи
че не трябва
нищо някога да спира
и дори смъртта
не трябва,
даже болна,
да умира.

Ще научи да забравя
викове, и смехове.
Презрение и слава.
Ще научи да прощава
на приятели, на врагове.
Да вдига врява.
Да играе на дете,
да остарява.

И накрая на деня отминал,
върнал се в часа по време,
страховете ще приспи.
Играчки - мигове ще надреди
на възглавницата
и по сънищата дремещи.