Стихотворение
Пасторал и рустикал
Александър Андров
Мога ли дори и да блъскам, да отворя
с ключ-презрение заключена врата?
Със праха от стъпките си тихо да поспоря?
Пирамида с фобия от времето да построя?
И да търсех пак не би ми си удало
да намеря разликите седем в завистта.
Нови пъзели решавам. Отначало
Прах събирам, сламки по одеалото -
спомени от пикник и от радостта на тялото.
Спомен от дърво в реката и до любовта.