Говоря с тебе само

Говоря с тебе само,
защото няма никого.

На времето спиралите
не са ги правили,
за да им вникваме
в извивките,
а да се плъзгаме
в завоите
и без усещане
за остри ръбове
да слизаме
надолу,
да се качваме
нагоре.

Говоря с тебе само,
когато няма никого.

На мястото на третата картина
в триптиха на нашето общуване
поставени наужким
общите ни настоящета.
Но ние си се знаем
и не вярваме
че има трето място,
или трето време,
наказано от някое си
изцапано и сбръчкано
и непознато,
и чуждо и пресилено
и подпухнало,
и надзъртащо опулено
зад свойте си измислици
гримирано трето лице
на някое от числата.

Говоря с тебе само,
усетя ли, че няма никого.

И в повечето случай докосвам
небрежно някакви предмети.
Колкото да си играя с нещо
докато говоря с тебе,
докато пререждам рафтове
и докато поливам си ръката
с изкипялата вода от кафеника.
Случайно трепване е само тази среща.
Нетрайно взиране във тъмнината.

2009