Едно пътуване

Отминаха делата като скитащ влак
Мислите изпращаха ги от перона.
Объркаха се и във вдигнатия прахоляк
изгубиха се в себе си, затворени.

Изсипваха се дъждове. Оголваха се корени.
Омесваха със пръсти прах във жълта кал.
А скитащият влак, подканящо, вагоните
до мене тихо - зад гърба ми беше спрял.

На първия от тях качих сърцето си
тъй както беше пълно - и с кръвта.
На други два им подарих ръцете си
и топлата усмивка дето в тях държа.

От мене повечето вече бях оставил -
на празните платформи хвърлих любовта,
а в конските вагони бях забравил
няколко приятели, перо и песента.

В последното купе заключих няколко въпроса.
Не знам защо - не ме измъчваха дори
отговорите им в детството ми чипоносо,
протягащо се, сякаш за да ме спаси.

Стоях със себе си на края. Сам и тих.
Изпарщах си живота с нетърпение.
А търсех, всъщност, гара, дето бих
могъл да спра, да сляза и да го намеря.

1992-1999