Илюзия и крем-крамел

Преди да влезеш в моя дом
не ме разсънвай с предизвестие.
Нямам навика да се приготвям.
Навиците ми са мършави и неизползвани.

Преди да влезеш в стаята
не ме предупреждавай с тихи стъпки.

В моя сън и стъпките не се долавят.
А тихото почукване не е сигнал за позволение.

Преди да тръгнеш не заключвай никъде.
Не пазя ключовете от затръшната илюзия.

Сега, накрая се събудих от звука
или от ехото му - капнала сълза.

Водата влагагата си до вратата разпиля.
Отключена, затворена врата.

Изкъпах се във нея. И със босите крака
в градината забродих.

Изсъхна по лицето ми и тялото солта,
излегнат под лъчите на залязващото слънце

и бял, тръпчив, хрущящ и неподвижен
се вглъбих в рецептата за крем-карамел.