Окото на съмненията

На Николай Кънчев

Надникни през окото на съня
в гората на съмненията.
Чакат да се върнеш.

Прегърни през кръста
върба, приведена до водата.
Толкова далечен спомен.

Прекрачи прага на усмивките,
слез от кокилите на страха,
когато сънят свърши.

И ако в гората има някой,
не ходи само, дете!

Вземи ме с теб
в гора, в която има някой.