Не мога да й откажа, но не мога да я приема

Сега няма да лъжа.
Нито ще гледам замислено,
за да вярва някой,
дали съм искрен.

Сега не е време.
На фона на последната песен
не остана миг за обикновените пози.
Ритуалът не чака.

Ето сега ще влязат с присъдата.
В бели престилки.
(Може би в чест на Нея?)

Ето.
Време е да ме изпишат -
било безнадежно
(спокойно дишай).

Сега ще го приема.
Ще стана и ще си тръгна.
А може да бъркат?
Дали не е само екзема?

Но те няма да лъжат.
Нито ще ме гледат замислено,
за да им вярвам,
че са искрени.

Сега още не е време.
И това не е последната песен...

Ето утре ще влязат с присъдата.
В бели престилки.
(Може би в чест на Нея?)

Време е да ме изпишат -
било безнадежно
(спокойно дишай)...

Добре. Ясно е.
Вече спокойно дишам.

Време е за "Μοят начин".
Но какво да изпея?
С цялото достойнство.
Както се полага по ритуал...

Може би нещо кратко?
(а ми се пееше целия живот)
от начало до края.
И най-вече отново.

Но тъй като краят е близо,
вече спокойно дишам.

Утре сутрин ще разбера.

2004