Александър Андров
Стихотворение

Зараждане на бъдеще

Александър Андров

Първа публикация: 18.11.2013 · Снимка: rorozoa / Freepik

Непознато лицето ти ще извърне
очи към мен
И ще се видим за първи път.

И каквото и да ни поднесе животът после -
едно кратко разминаване в разрошения въздух,
някаква остра любов или оловна омраза.
Сумрачно презрение
или до червено жлание за взаимна смърт,
или някое състезание в усмихната игра.
Може би завист? А разплата за минало предателство?
Кадифено благородство или ленено спасение.
Пълна забрава? И още...

Но нищо от това не е толкова пълно
с бъдеще както онзи първи поглед.