Александър Андров
Стихотворение

Пътувания

Александър Андров

Първа публикация: 19.05.2014 · Снимка: pvproductions / Freepik

Ще се върна за двадесет дни.
Ще замина за двадесет нови.
Изпрати ме и кратко плачи.
Живот... Не е филм. Не са и окови.

А ако дойда веднъж със молба
в някой ден или вечер на прага
и помоля при тебе да спра
със усмивка към мен не посягай.

Аз се връщам при спомена в теб.
Виждам в тебе единствено него.
И пак надалече... Вертепи и степ...
Ще изгубя. Другояче не мога.

Ще се върна за двадесет дни.
Ще си тръгна за двадесет нови.
Усмихни се за миг. Помълчи.
Това не е филм. И ти нямаш окови.