Спри ме

Спри ме, да потичаме сами.
От пот са тези капки по краката ти.
Името ти е забравено, нали?
Само капките ни пот се сляха
и текат по стъпалата ни.

Спри ни, да погледаме сами
как двамата се връщаме в душата си
и кръглите й, призначни стени
пощиваш ти със стъпалата си.

Спри се, ще останеме сами.
От пот са тези капки по краката ни.
Споменът ми споменът ти
иска да дари
с тихата усмивка на децата ти.

юни 1999