Пепел по ходилата

В овъглените ти ходила съм се вторачил, приятелю.
Пак ли сбърка водата с огъня? Не че нямаше да потънем...

Но, пък... ето вече корабът наближава пристанището.
Обуй нещо. Сложи си белите кърпи върху въглените.

Да почернеят. Или си забий кръста по средата на лозето.
И заедно ще изплашим берачките. И гаргите.

Но, пък... какви сламени шапки сме си приготвили...
и как корабът вече наближава пристанището.

Ще скочим на кея с усмивките до ушите.
И перчемите под козирките. Ще се затичаме към залеза.

Ще се отъркаляме в пясъка и ще се измием във водата.
Солената. За да я заболи солта. От самота. Когато изсъхнем.

Когато забродим в жаравата. В лавата. В дупката на вулкана.
В окото на урагана. В прекрасното спокойствие на царящата буря.

Пепел е само по ходилата. На пепел, приятелю, правим водата.