Стихотворение
Орфей
Александър Андров
Можех ли да не поглеждам?
Да повярвам, че върви зад мен?
Тиха сянка в смътната одежда
в сянката да ме държи във плен?
Нека ме накарат пак да им посвиря.
И ще чуят всяка моя стъпка,
след като я върнаха назад.
Песента ми ще ги направи смъртни.