Стихотворение
Бам напред и бам назад
Александър Андров
Като мангало са се разклопали
вратите на тази къща.
Бам напред и бам назад.
Влизащи и излизащи хора,
които не познавам ми се мяркат за миг.
И ме поздравят усмихнати.
Аз връщам поздравите им,
усмихнат леко въпросително.
Седя замаян на ниското столче.
Бам напред и бам назад
в този разгърден хан,
който ме заковава към себе си
ден след ден, ден след ден
все повече и все по-здраво,
привикнал и към звука от клопащата врата
и от мангалото на моите и чуждите усмивки.
Бам те и бам аз.
Бам, бам, бам...
Клопа и мълчанието ми,
което отдавна не разбирам.