Уроци по танци

Правиш изречения,
дето започват с една, някоя дума
и завършват с нещо умно,
което сякаш я определя.
А аз не им вярвам.

Нещата са по-прости
и аз просто искам
да не ми казваш
изречения като това,
че "...нещата са по-прости..."
или че "истината е в нещо по твой избор".

По-добре те чувам,
когато мълчаливо повдигаш ръка
към устните
или към косата,
шията, пазвата, скута...

Или когато разсеяно се оглеждаш.

Или когато разсеяно вървиш
и разхождаш въображаеми гъски

и когато те виждам как премълчаваш
нещо, което няма да разбера
(а нещата са по-прости)

и ние продължаваме да се учим
да танцуваме с нелепи движения,
докато музиката поглъща
последните думи.