Реставрация

Шкуря олюпена боя
от пет пласта
и слушам прибоя на пясъка.

А ми се ще да опъна платната,
да ми намигне слънцето
и да порежа вълната

и гребенът да пусне бяла кръв.

Кърпя сини платната
на единствената мачта,
а боровете растат от сами пясъка

и през крачолите ми.

Час през час мятам котвата навътре, навътре -
харесва ми да я вдигам после и да отплавам
нощем, докато ръцете ми почиват от иглата.

Кова криви дъски
в кривите пробойни на дъното,
а чайките си играят и хвърлят по едно око

и чакат да ме поведат към навътрето
и да писнат "сбогом" на несигурните пясъци,
Хубаво е с 90 метра синьо отдолу

и че прошка няма.

Режа въжета и връзвам възли
Връзвам и нетърпението в кесията
на морските охлюви. Състезаваме се.

А сирената от съседния залив
си мисли, че се мотая наоколо заради нея.
Тя няма лодка. Не знае,

че плаването ми отдавна е потеглило.
И макар че пиля витлото с ръждива пила
вече съм при приятелите ми,

и при онези, които плават навътре
и се завръщат
и при другите вече съм.