Панаир в полето

(Това е някаква импресия. Предполагам, че така се казва... Малко ми куцат категориите)

Начи наредил съм се на опашката, щото гледам, че отпред един щръклест и ухилен раздава медальончета.

Има с кръстче, с Давидова звезда, месечина една такава, полуизгряла, статуетка на Буда, чифт сандали на Питагор, некви зороастрийски символи върху парче дърво и още няколко африкански, южноамерикански и азиатски артефакти, дето не съм ги виждал до сега, литографии на Че Гевара, Ленин и Маркс, седнали на няква маса и се хилят. Ама ти казвам и те сериозно ухилени и тримата...

А наоколо, сцени с етногрупи, скари с кебапчета, глъч, народ. Голям кеф.

По едно време ми наближава редът вече, а аз си мисля "Ся кое да си поискам?". Ма не знам. И не мога да реша, щото съм си малко нерешителен. А го гледам, че по едно дава на всекиго, пък мен си ме гризе. И вече като се изправих срещу него, му се опулвам на ухиления и викам:

"Простете, може ли да получа по едно от всичките, че много ми харесват..."

А тоя се нахили още по-здраво, награби от всичките и ми ги изръси в шепите.

Начи, така се зарадвах, че малко се дръпнах, оставих ги на земята за момент, обърнах се към него и му викам:

- Много благодаря за хубавата колекция!

И му подарих един билет за концерта на Ейми Уайнхоус в Белград. А тоя нашият, ти казвам, като се усети кво му давам и като се трогна. Едвам успях да награбя медальончета и да побягна. Оня беше излязъл иззад сергията и беше тръгнал с разперени ръце към мен. Реших, че иска да ме прегръща нещо... и аз - беж!

А оня тича след мен и вика:

Който бог те свари некъде - все да те благослови! Благодарско, пич! Тая мацка е невероятна! Там съм!

А аз се обръщам на една страна (ама не спирам да подтичвам) и му викам:

"Жалко, че нямаш картичка на Кумранските ръкописи, ама ще го преживеем, де!"

Нашият се опули (ама все нахилен стои някак си), обърна се и се върна да раздава, че опашката нещо почна да се бунтува.