Портрети - Жюл Вакони

По лавиците на мисълта му
и по рафтовете на паметта
натрупаният прах спокойно
почиваше в правилни слоеве,
в елегантни пластове,
по които да броиш годините.

Под него книжни корици -
покрив за мишките,
убежище за паяка и
дом на спомените.

И някой би се запитал
"Как е възможно толкова време да изтече
без да остави в него друго,
освен няколко долини около клепачите?"

А самата мисъл за промяна,
породена от нежалан вятър.
И плътното затваряне на прозорците -
уверена вечност -

лице, зърнато от случаен минувач
през прозореца на кръчмата,
осветено в гръб от двете лампи над тезгяха.