Портрети. Жена, която говори много.

Поемане на въздух.
Само толкова мълчание.
А можеше с мълчание да каже много...
Но с водопада от думи да нарисува мълчание?

Кратки поемания на въздух,
преглъщане за миг.
И още непреглътнала -
пак думи.
Бърз поглед към улицата.
И веднага след него,
че даже и по време на
краткото разсейване:
"... та ти казвах..."

Само толкова мълчание.

А през останалите
четиристотин хиляди часа
говорене
бе лесно да се закълнеш,
че тишината, която то създава
бе пълна и съвършена.