Портрети

Ангелина Стаменова Медникова

Преди двадесет години,
когато мъжете те заглеждаха
(а това все още има значение).

Пиеща чай до радиатора
в мансардата на директора на театъра.

Чакаща телефона да звънне,
усмихната с присвити
невиждащи очи.

Отдавна трезва
и наскоро пияна.

Зелен чай
с кафяво захарче.

Преди водката.
Кога е преди водката?

Нямаш си сълза за шапката.
Ще ти разкажа за нея скоро.

Макар и да ме упрекнеш,
че не си я спомняш добре.

Скръстени колена.
Изящна фраза,
замръзнала на радиатора.

В изцъкления телевизор
отражение на следобеда,
застанал до теб.