Устата на думите

Отваря се и се затваря
понякога без да ти проговори.
Сякаш се отказва
в последния миг.

А ти вече заинтригуван
искаш да чуеш

и да й обясниш, че така
не е възпитано.

Друг път успява да прошепне
някоя мимолетна мисъл.

Да те спре в глухия ти
шумен ден. Да те заслуша.

Понякога спира дъха ти
със изреченото. Не искаш да спира.

Можеш да видиш как в ъгълчетата
й потича кръв, ожулена и протрита

от говорене, преразказване,
повтаряне и замълчаване.

Послушаш ли шепота й
достатъчно дълго

започваш да искаш
да я целунеш като любовник.