Александър Андров
Стихотворение

Джаз версия на сън

Александър Андров

Първа публикация: 30.05.2010 · Снимка: wirestock / Freepik

От окото ти изтича светът в цветни капки.
Покапва по пътеката от зелени храсти и ги кара да разцъфтят.
Те водят към ъгъла на твоята градина.
Стъпваш по разстланите образи без да ги докосваш.

Кое забрави да изплачеш? Пропусна ли да пророниш някого?
Някой важен миг? Незначителен спомен? Лице или дума...?
По пътеката към ъгъла на твоята градинта има много място.
Всичко ще бъде изплакано. Всичко твое ще се разстеле пред теб.