Старец, загледан в миналото

Много, много бавно се преплитат
плетката на красотата с плетката на старостта.
Чаткат сламени копита,
дращят лапи с нокти неоткрити
ден след нощ по твоята врата.

Хвърлят пелената от забрава
спомен върху спомена предишен - негов брат.
Бавно, много бавно огънят изтлява,
не пропуква пепел да роди жарава.
Сивите коси до теб не спят.

Две лица поне си има всяко нещо.
Всеки миг намира се поне на две места.
Две сълзи като ненужни вещи
падат над изгасналите свещи.
Тишината се преплита с песента.

2009