Стихотворение
Предател
Александър Андров
Предателю,
бъди добър,
при мен
на гроба ми
ела!
Тук чакат те цветя,
напили се с кръвта ми.
И споменът за мен,
когото си забравил.
Ела и разкажи
какво ти бе,
когато го направи,
Предателю,
какъв ми бе?
Приятел
или спътник просто?
Съдник или прошка?
Имахме ли нещо общо
там, където почнахме?
Не се сърди
и не проклинай
ни себе си,
ни мене
затуй че
те предадох
и аз
във друго време.
Ела при мен
в уютното
и топло,
черно нищо.
Чудесно е при мен!
Ела!