Никой не може да спори със Хари

Никой не може да спори със Хари.
Неговата усмивка ще го срази.
Ще запали цигара
и облегнат на бара,
загледан през спорещия,
просто ще помълчи.

С тежкия аргумент на повдигната вежда
Хари ще бутне от стола всеки разпален логик.
Съдбата бе щедра и днес му отрежда
мястото почетно на човек печен
и мъдрец откровено велик.

И най-вече защото до края не сбърка
да спори с момиче, качено на ток.
Нито да споделя, дали се е бъркал
в залози, коне, карти
или в друг някой порок.

Само с ръцете, опрени на бара,
с усмивка широка ще те дари.
Това бе Хари. Момчето на почит.
Момче, за което не можеш от пръв прочит
да отгатнеш, дали има пари.

Днес никой не може да спори със Хари.
Защо ли? Защото
разкри се измама.
Хари си бе тръгнал.
Хари отдавна го няма.

И вече не ще се появи.
Защо ли? Защото
затворен е барът.
Тази вечер и утре...
Уви!