Когато се гмурнах

ми се стори някак си тясно...
много неловко
и много тясно.

Но пък очаквах,
че поне след всеки мах
на ръцете ще става
по-тъмно
или поне по-широко...

Само дето
остана
светло и тясно
и започнах
да губя
по малко
ориентация.
Мах след мах.

Добре,
че поне
азотните мехурчета
дойдоха навреме.
Точно, когато
си вярвах,
че съм изплувал.

Защото въжето
за гмуркане
излизаше от водата
от там.

Ръката ми
в очакване
посегна
да излезе
от водата
и да поведе
тялото.

Смаза се в нещо
прозрачно бяло.
Отскочи
и се блъсна в
идващата
става.

Огледах се
за нещо
с което да превържа
водата, защото
се цапаше
от моято
бъзаща
да се съсири
кръв.

Зад стъклената
кръгла амбразура
размазаният поглед
на напрегнат турист
мина през мен,
докато търсеше
келнерката.

Стори ми се,
че бърза и не иска
повече
да бавят
тази сметка.

2006