Хвърлячката на ножове

Цялата ми нарушена геометрия
сега седна до мен на брега.

От дясно започна да люпи семки
полицаят, който не чакаше кораба.

И без това кораб тази нощ няма.
Взех си от семките.

Ще чакаме. Провлачено довлече се
жена. И заразправя.

За Испания и за хвърлячите на ножове.
За 18те, които в наше време хвърлят.

Със завързани очи. Сред тях
била единствена. Показа ми наужким.

Ножът сякаш беше във ръката й.
Повярвах и се пренесох на представление.

А до нея застана младо момиче.
Били партньори. С ножовете.

И че доверието е много важно.
Може би от младост така мисли.

А другата ме премери с поглед -
гласът ми приличал на гласа на мъжа й.

Корабът плуваше към нас.