Александър Андров
Стихотворение

Душата на Бог

Александър Андров

Първа публикация: 08.05.2008 · Снимка: pvproductions / Freepik

Нищо по-лесно от това
да схванеш триединството.
И нищо сложно и измислено
в неръкотворната икона.

Проснат до амвона
стария монах замислено
попитах за душата,
но човекът ме изгони.

После, в други манастири,
в други светове и вечери
питах още Божии везири.
за душата на Пастира.

Имаше и обяснения.
Влязоха във спорове.
Образ назоваха и Подобие.
Нарисуваха ми с думи Гълъб.
Някои мълчаха.

Аз с присъщата наивност
на овчарче по баирите.
Продължих да търся
и да питам за Душата на Всемира.