Стихотворение
Душата на Бог
Александър Андров
Нищо по-лесно от това
да схванеш триединството.
И нищо сложно и измислено
в неръкотворната икона.
Проснат до амвона
стария монах замислено
попитах за душата,
но човекът ме изгони.
После, в други манастири,
в други светове и вечери
питах още Божии везири.
за душата на Пастира.
Имаше и обяснения.
Влязоха във спорове.
Образ назоваха и Подобие.
Нарисуваха ми с думи Гълъб.
Някои мълчаха.
Аз с присъщата наивност
на овчарче по баирите.
Продължих да търся
и да питам за Душата на Всемира.