Стихотворение
Дете
Александър Андров
(Описание на платното "Робин"
и на други неща)
На Дичо Дичев
Художникът е само твой,
Дете с очите на жена
пред обесен син.
С тази жълта блуза
и косата навсякъде
и четката, която се опитва
да улови
бягащия нюанс на къдриците
и теб
и това, че гледаш зад рамото ми,
а аз не мога да видя там
с теб
и никога не поглеждаш другите,
камо ли мен
и страха
от измислените правила
в борбата за живот -
смъртта на другите,
дете?
Сега не виждаш вече
Художникът посегна към очите,
а нямах сили да го спра
(та кой ли има - ти си само негов),
а гледах...
И още чувам грамофона:
"Хайде да потанцуваме, милорд..."
1989