И умора само свиря

Мъчно ми е за овчаря, дето
свири на полето
песента напролет,
а умора само в мойте думи
свиря.

Кажи ми дядовото, защо
с умора пееш словата?
Защото, дядо, Гергьовден
ме свари пак насред път.
Защото пак на Никулден
рибата плуваше без мен.

На Голяма Богородица
стадото не изкарах,
да почива на високите поляни.
Самό не го оставих,
не бях до камбаните,
не слушах песента,
не пях с теб тихо и фалшиво
и с толоква много обич.

На Зарезан се върнах
и от умора под лозите спях
вече зелени и незарязани
шумяха ми приспивно
и ме увиваха в сянката
на младото вино,
обещано, и невдъхнато.

Прашни празните пътища
към дома.

На Великден яздех
без да се обръщам
и препусках към Тодоровден
и отминалата кушия.
Две думи да разменя
със загубилите.

Защото дядо, когато
се зазори на Димитровден
пак бяхме тук с теб
и те слушах как свириш
не на мен, не на себе си,
а по навик, като вятъра.

И ще дойде, дядо, Кръстовден
заедно да посвирим
и да се надсвирваме цяла година
от първия празник на душата
до втората вечер на последната Коледа.

1991