Белла

Пак се навъртай около пътеката в гъсталака
Пренасяй цветовете на шала си от кола в кола
Спирай за малко до фонтаните, далече от брега
И плувай навътре към голия остров

Имаш земя под краката, но е надълбоко
и време имаш още много - още колкото имаш
Приземи гъсеницата си сред изсъхналите треви
разпали огъня с крачол и плитка и се стопли

от дъха си, които пак ухае на мъх.

Светло е до пътя - само дето няма път
И е обикновено лято. До брега и в нас.
Мъжът, които те имаше, вече не те помни
Аз, които те помня, не съм те желал,
приятелко моя.

Почивай си и не мисли, че ще оставя епитафията
да ми се изпъзне, както се изплъзават ръцете ти.
В този следобед, не можах да намеря гроба ти,
но когато пак дойда, отново ще те потърся

и ще ти разкажа нещо леко и неангажиращо.