Ваканция

Ако сега ти кажа:
"Хващай си куфарите! Заминаваме."
Ще се насладя на очите ти,
сепнати и въпросителни.
И ще се усмихна.

Няма да ходим на почивка.
Първо ще отидем на Златния лъв
и ще разглаждаме сутрин каналите.

После ще качим
на един от онези големи кораби,
в които има всичкия лукс на света,
а ние ще си стоим на палубата
и ще снимаме фиорди.

А на двайстия ден,
премръзнали и доволни,
ще полетим към Южна Африка.
Ще се натресем на гости
на любимия ми братовчед,
когото не съм чувал
от двайсет години.
Преди да си вземем
една раздръкана джипка
и не запрашим навътре
към мините и към платата.

И няма да се връщаме.
Цяла една зима.
От там ще отидем до Занзибар,
за да поживеем по пяскъчните плажове
цяло едно лято.
Ще ловим риба и ще се къпем,
докато дивото не ни опротивее.

А на есен ще почерпим с по едно питие
момичетата в Тайван.
И ще се усмихваме на техните предложения.
Никога не знаеш какво може да ти се случи
в Тайван. Каквото си случиш. Друг път, каквото ти случат.

А из островите на Тихия океан?
А Южна Америка?
Разбира се, но сега заспивай, че е късно,
а утре ще продължа да ти разказвам.