Вафла и Стравински

Начи цялата тая скука,
дето се рони от вафлата ми
по плочките...
Мътните да я вземат!

А си мислех за Стравински,
даже го чувах в глават си
между отхрупванията,

когато с изненада си видях
отражението в една витрина -
опулени празни очи
над полуизядена вафла.