Супа, сладкиши и парфюм

Баба, милата, никога не е имала парфюм.
Правеше сладкиши с лимон и ванилия.
Аз си седях на терасата върху зеления гюм
и чувах дядо как вика: "Свари ли я?"

Баба, милата, вареше и зелева супа,
докато правеше сладкиша с лимон. И ванилия.
Аз си седях на терасата и шумно хрупах
кочана от зелката за цяла фамилия.

Батко ми Виктор снощи ми се поскара
и ми извика от дървото да сляза.
"Дребен, тръгвай! Отиваме до пазара."
Огледа сергиите и ми пошушна да пазя.

Появи се понесъл голямата зелка,
перна ми един зад врата и закрачи.
Минахме покрай токчеста лелка
и си влязохме в двора. И в здрача.

Стана неделя. И вече бях гладен.
И слава на Баба - супата стана готова.
Задимя по паниците и малко странно
Баба... Тя не дойде с лъжицата да порови.

Баба чакаше и сладкиша, горката.
Пред фурната, с усмивка. С нещо нейно наум.
И с хартийката от ванилия в ръката.
Триеше я в косата си вместо парфюм.