Смъртта на козела

Не е имало очакване толкова дълго.
Толкова тихи нощите не са били.
Не съм бил никога смирен.
Монашеските стъпки в двора ми не крачат.

Не е звънял чанът под брадата на животното
сутрин така тъжно.

Събуждам се - вятърът ме мие
и роши мъртвата козина.

април 1998 г.