Огледалото

Разпънат възела пристягам
в мускулите на отпуснатото тяло
и по вените прикрити от години -
мастната им мъдрост слагам
в гънките - извивки от плешиви вежди
очертават погледа разсеян.
Тялото заспива - тромаво като
пропъдена, но върнала се мисъл -
гънките й мазни - в тлъста плът -
прикрити тръстите желания
с потни пръсти стискам
спомени от някой друг,
тръгнал си отдавна

1996 г.