Стихотворение
Екзод
Александър Андров
Път, страннико, път ми дай!
И ми подари по лицето пясък -
да отведа лудите птици
от извора до устието...
Път страннико, път ми дай
във ръцете.
Сън, страннико, сън ми дай!
И събуждане от нощното слънце -
да заспя, да се събудя и пак...
а накрая и двете...
Сън, страннико, сън ми дай
от небето.
юли 1994 г.