Някъде в дълбокото на окото ти
Александър Андров
Някъде в дълбокото на окото ти
звяр се завря проскубан
Струйка пот на сълза
потече в сънищата ти къси
в онези точно преди събуждане
в онези дето се помнят
като миг отпреди деветнайсет години
дето не значат нищо и в тях не познаваш
нито завоя, нито количката в магазина
нито дървото през септември
нито пътят за къде е
и някъде от дълбокото на окото
звярът се протяга към клепачите
и ги дере с опашката проскубана
Събуждаш се, будиш се и пак сънуваш
онези малките неща от сън до сън, който
сънуваш, докто си сънен
малките неща, които правят живота
и обръщат колата
от сън до сън
малките, които не значат нищо за другите
а ти не си ги спомняш
нито вечер, нито сутрин
всеки път започваш на чисто
пак същия сън, а после на различно кафе
пак същия сън на различна цигара
същия сън и столът е различен на светлината призори
същия сън
стискаш го за миг под клепачите
докато звярът на деня го изяде