Не можеш да не изпратиш дама
Александър Андров
Защо да те обиждам
с някоя фраза
"Тя е едикакава си",
"Тя е едикакво си"
Никой не ми задава въпроси.
Няма да те описвам.
И да те рисувам със сенки.
Няма да те пея фалшиво.
По-добре да поседя
на спуканите плочки
до сладоледената сергия
и сладкокиселият ориз
в квадратната кутия
на коленете ми
да ми предрича
сладкокисело бъдещето...
И да ми мирише на пяна,
на кафе, на картофки,
на шум от минувачи...
Ще поседнеш ли?
Както искаш...
И как да те наричам на галено?
"Приятелко моя"?
Скъпа, любима?
Душалюбимаскъпа?
Сърце ли? Как?
Да не те наричам?
Не е спешно да тръгваме, нали?
Не, не казвам, че не си хубава.
Само стара като света си. Уви.
Вече? Време е да се сбогувам?
Да? Е, да. Дошла си сега.
И си тръгваш? И не е учтиво?
Да не изпратя дамата,
пък била тя и Смъртта?