Спомни си, тяло... - Константинос Кавафис

Тяло, спомни си не само колко бе обичано,
не единствено леглата, на които се излягаше,
а и онези желания, които за теб
проблясваха в очите ясни,
и потрепваха в гласа - и някоя
случайна пречка ги помрачаваше.
Сега, когато вече всичко е в отминалото,
почти изглежда на желанията
онези сякаш да се бе отдало - как проблясваха,
спомни си, в очите, които тебе гледаха;
как потрепваха в гласа, за теб, спомни си, тяло.

1918