Стихотворение
Варовик, още пясъчник
Александър Андров
Когато и последният от нас вече го няма,
делфин и гларус ще глътнат спомена
за някакво племе. Запиляло се, пусто,
на брега, от скалите отронено.
После ще минат хора. И ще останат.
Ще плуват с гларуса и делфина...
Ще надигнат да се плиснат със шепи
и устните им част от нас ще умие.