Текст
Вече няма
Александър Андров
Вече няма време за разходка из града
и нощните му релси.
Ние с теб се разминахме за малко
и после завинаги.
Влаковете ни изпускат сива пара
и кондукторите им зяпат перона.
Няма и изпращачи...
Ние с теб не се видяхме нито за малко
нито завинаги.
И вече няма място да се върна във града.
Кафенетата му димят зимно, но не ме канят.
Ние с теб продадохме домовете си
и заложихме всичко на пътуване.
На едно за мен. Назад.
И на едно за теб. Нагоре.